Производителите трябва да решават различни проблеми, когато произвеждат светодиоди. Тъй като електрическите компоненти трябва да бъдат интегрирани, LED крушките са подложени на температурен и химически стрес по време на производството.
Пиковите температури по време на заваряване могат дори да достигнат 260 градуса C, които светодиодът няма да достигне през целия си живот. Поради химикалите, използвани по време на заваряване, светодиодите също са подложени на химически стрес, което принуждава производителите да използват възможно най-издръжливия материал. Тъй като керамиката е толкова устойчива на топлина и почти напълно химически инертна, пластмасовата опора на захранващите светодиоди, например, е заменена с керамика.
Материалът, който отговаря най-добре по отношение на оптичната стабилност за защита на фосфора, който е от съществено значение за превръщането на синия светодиод в бяла светлина, е силиконът. Силиконът е податлив на някои химични агенти, включително летливи органични съединения (ЛОС), въпреки че е силно устойчив на топлина, химични агенти и окисление.
Някои от тези вещества може вече да присъстват по време на производствения процес, докато други може да присъстват в областта, където ще бъде инсталиран светодиодът. Например, лакиращите бои, използвани в някои производствени съоръжения, може да съдържат вещества, които, въпреки че са до голяма степен елиминирани от смукателни аспиратори, са склонни да се натрупват нагоре и към тавана, където са монтирани осветителни тела.
